Социологът Елена Дариева пред ФрогНюз: Водещи при местните избори ще са темите за оцеляването, а не за раз...
Ето и цялото изявление:
Г-жо Дариева, преди няколко дни от „ Продължаваме промяната и Демократична България “ оповестиха своите оферти за промени в Конституцията. Сред тях беше и смяната на датата на националния празник. Има ли социологически проучвания дали хората желаят смяна на датата на националния празник?
Преди да приказваме за празника, аз желая да поговорим за предлагането за конституционни промени. Тъй като предлагането в Конституцията да бъде закрепен 24 май като народен празник е единствено един от акцентите, които чухме.
В 49 Народно събрание „ Продължаваме промяната - Демократична България “ предложиха промени в Конституцията, като водещите акценти са разделянето на две на Висш съдебен съвет, преформатиране на института на служебното държавно управление, ограничение на властта на основния прокурор, на четвърто място – самостоятелната конституционна тъжба, ограничение на мандатите на кметовете.
И едвам по-късно идва концепцията за 24 май да стане народен празник, който, да бъде закрепен в Конституцията като Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата.
Въпросът за смяна на датата на националния празник не се повдига за първи път и затова има голям брой проучвания обратно в годините. Като цяло, преобладаващата социална настройка е за опазване на националния празник на 3 март.
Нормално ли е да има толкоз диспути за датата? Какво показва датата на националния празник? И дали не отклонява вниманието от конституционните промени?
Нормално е да има диспути и то разгорещени по отношение на честването на празника, защото тематиката поражда страст, посредством която патриотично настроените хора преутвърждават своя възторг за национална принадлежност. И в случай че ние подходим снизходително към тези патриотични усеща, или в случай че ги неглижираме, това би могло да е даже рисково.
Защото патриотичните усеща имат мощен капацитет за социална готовност. При това най-често за положително: за взаимопомощ, за разцвет, за подем на културата, за възвисяване. Но за гражданското общество и за всички хора, които ценят общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност – е наложително да бъдем бдителни за оня миг, за тънката алена линия, оттатък която този съединителен национализъм може да премине в самочувствие за изключителност, отменяне на разликите, неприемане на други идентичности и даже национализъм.
Забележете, като приказваме за промени в Конституцията, точно верността към тъкмо тези всемирен полезности, към свободата, е водещ претекст на народните представители от 7 Велико национално заседание и това е записано в преамбюла на Конституцията.
За болшинството българи националният празник е събитие. Неговата първа характерност е да сплотява. Празникът е съ-битие, т.е. общо съществуване и неговото честване ни разрешава да препотвърдим общата ни принадлежност. Това е празник на нашата еднаквост.
И по тази причина е значимо какъв белег на националната еднаквост се акцентира посредством празника.
Във фокуса на концепцията за 24 май е извеждането на образованието, културата и просветата като водещи характерности на българската еднаквост. Те се слагат като стратегически национални цели. И в този смисъл не можем да пренебрегнем позитивния дух и капацитета на това предложение.
В същото време обаче, 24 май е национален празник и превръщането му в народен неизбежно би го политизирало. Вече се чуват разнообразни гласове. След предлагането за регистриране на датата 24 май в Конституцията като народен празник видяхте, че от опозицията незабавно реагираха. Против концепцията се оповестиха от Българска социалистическа партия, от „ Възраждане “. Слави Трифонов, водачът на „ ИТН “, също се изрече против това.
За мен персонално 24 май е безспорна дата. Това е най-българският празник, без подозрение. Но слагането на този въпрос сега отклонява публичното внимание и сила от дълго чаканите конституционни промени за промяна в правосъдната власт и за ограничение на властта на основния прокурор.
Промени, които целят повече правдивост за българските жители и които бяха по този начин дълго чакани. Затова, сега, слагането и извеждането на публичния спор в посока на националния празник ни отклонява от дневния ред и от упованията на обществото.
Има решителност от страна на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да създадат тези конституционни промени. Но върви спор за мандатността на кметовете. ГЕРБ И Движение за права и свободи се оповестиха срещу налагане на ограничавания на мандатите на кметовете.
Нормално е предлагането за мандатност на общинските кметове да направи политическите сили мощно реактивни по въпроса. Особено тези политически сили, които към този момент имат положителни позиции в локалната власт. Вие чухте и обвиняванията от страна на Българска социалистическа партия, че по този метод новите политически субекти надали не се стремят да завоюват служебна победа.
Ние занапред ще станем очевидци на бурни диспути по въпроса и поради актуалността на тематиката поради идните локални избори, през есента.
Каква е вашата прогноза за локалните избори? На процедура ръководещите в държавното управление от ПП-ДБ и ГЕРБ ще станат съществени съперници при изборите за кметове. Какви са настройките на гласоподавателите?
Това са двете политически сили, които на последния парламентарен избор, на 2 април, имаха водещи позиции. Нормално е да са в конкуренция, доколкото в огромните общини, към градовете с население над 100 000 души, локалните избори значително повтарят логиката, която ние виждаме и на парламентарните. Там партиите са главните играчи. В страната има осем такива общини.
Когато приказваме за локалния избор, несъмнено, има и доста мощни районни ползи. Имаме региони, в които Движение за права и свободи е обичайно най-влиятелната политическа групировка.
Но, забележете, в дребните общини въздействието на партиите отслабва, за сметка на това се ускорява въздействието на разнообразни локални обединения, на бизнес структури. В дребните общини постоянно главен състезател е заварената локална власт, локалната администрация. Публична загадка е, че в дребните общини, изключително в стопански изостаналите, локалната власт се явява и главен шеф, главен снабдител на богатства и на услуги.
И хората са в обстановка на мощна взаимозависимост от локалната власт, да вземем за пример през зимата разчитат на локалната власт за дърва за отопление, за разнообразни типове обществена помощ.
Трябва да подчертая, че правейки проучвания по места, виждаме, че в доста общини, и то в немалки общини, се връщаме към проблемите на оцеляването. Вместо на дневен ред да са проблемите на развиването.
Имаше един интервал, в който в общини от вида на Благоевград се поставяха на дневен ред проблемите на развиването. Преди 2019 година хората там се вълнуваха от построяването на стопански зони, от въвеждането на електронни услуги за жителите. В момента, в проучванията ни, виждаме по какъв начин тези общини се връщат към проблемите свързани с оцеляването.
В случая, в Благоевград се връщат към казуса с бездомните кучета. Неща, които ние социолозите мислехме, че от дълго време сме не запомнили и повече няма да забележим в България.
Наблюдаваме и извънредно тревожни признаци за обедняване. Когато задаваме въпроса – „ Как оценявате своя витален стандарт? “, все по-често срещаме хора, които ни споделят – изпитвам огромни стопански компликации, пребивавам с огромни ограничения, макар че работя над 12 часа дневно. Ситуацията в огромна част от българските общини буди съществени опасения и безпокойствие.
Това се случва на фона на дългата поредност от предварителни избори, в които изборната интензивност непрекъснато понижава. На процедура, на локални избори ние социолозите сме привикнали да виждаме една по-висока изборна интензивност, само че понастоящем не знаем отчуждението и разочарованието, което записваме по места, какъв израз ще откри.
Защото спадащата изборна интензивност е явен белег за отчаяние от политическия хайлайф. Това е знак за отчуждение от политиката и на този декор е извънредно значимо освен какъв брой, само че и кои хора ще отидат до урните. Дали тези хора ще бъдат разтревожени за бъдещето на своя град или село, или дори – дали ще бъдат гневни.
Има политически партии, които доста сполучливо сърфират на вълната на антисистемния радикализъм и такива обединения могат да се трансфорат във любимец за тези хора, които са гневни на партиите и на управническия хайлайф.
Така че би трябвало да обърнем изключително внимание на партиите, които желаят да трансформират политическия модел от последните десетилетия, каквито поръчки дадоха новите обединения. Те не би трябвало да си показват успеха на локалните избори като триумф в столицата и в огромните общини.
Защото техните съперници са мощни най-много поради въздействието и контрола, който имат в по-малките общини. Решаващо е в тези дребни общини хората да се освободят от зависимостите.
Как ще коментирате изборите в столицата, където към този момент са оповестени две кандидатури – на Васил Терзиев и на проф. Вили Лилков. Рано ли е за прогнози?
Очакванията са, че в някаква степен това ще разцепи вота на десните в столицата. Но следва да забележим.
Проф. Лилков одобри номинацията скоро – на 16 юли. Тепърва социологическите сондажи ще покажа какъв е делът на хората, които ще застанат зад едната и зад другата кандидатура.
Пред претендента на „ Продължаваме промяната– Демократична България “ и „ Спаси София “ – Васил Терзиев стои като първостепенна задача, преди да търси разширение на своето въздействие към периферията, да се опита да консолидира общността, която стои зад кандидатурата му.
Ценностно разнообразни кохорти симпатизират на Терзиев и на Лилков. Едните приказват за хрумвания и за резултати, а другите – за правила и за морал. Това са два свята. От позиция на гласоподавателя, от огромно значение е кои от избиращите имат вероятността да трансформират себе си и света към себе си.
Разговаря: Росица Николаева
Г-жо Дариева, преди няколко дни от „ Продължаваме промяната и Демократична България “ оповестиха своите оферти за промени в Конституцията. Сред тях беше и смяната на датата на националния празник. Има ли социологически проучвания дали хората желаят смяна на датата на националния празник?
Преди да приказваме за празника, аз желая да поговорим за предлагането за конституционни промени. Тъй като предлагането в Конституцията да бъде закрепен 24 май като народен празник е единствено един от акцентите, които чухме.
В 49 Народно събрание „ Продължаваме промяната - Демократична България “ предложиха промени в Конституцията, като водещите акценти са разделянето на две на Висш съдебен съвет, преформатиране на института на служебното държавно управление, ограничение на властта на основния прокурор, на четвърто място – самостоятелната конституционна тъжба, ограничение на мандатите на кметовете.
И едвам по-късно идва концепцията за 24 май да стане народен празник, който, да бъде закрепен в Конституцията като Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата.
Въпросът за смяна на датата на националния празник не се повдига за първи път и затова има голям брой проучвания обратно в годините. Като цяло, преобладаващата социална настройка е за опазване на националния празник на 3 март.
Нормално ли е да има толкоз диспути за датата? Какво показва датата на националния празник? И дали не отклонява вниманието от конституционните промени?
Нормално е да има диспути и то разгорещени по отношение на честването на празника, защото тематиката поражда страст, посредством която патриотично настроените хора преутвърждават своя възторг за национална принадлежност. И в случай че ние подходим снизходително към тези патриотични усеща, или в случай че ги неглижираме, това би могло да е даже рисково.
Защото патриотичните усеща имат мощен капацитет за социална готовност. При това най-често за положително: за взаимопомощ, за разцвет, за подем на културата, за възвисяване. Но за гражданското общество и за всички хора, които ценят общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество, правдивост и толерантност – е наложително да бъдем бдителни за оня миг, за тънката алена линия, оттатък която този съединителен национализъм може да премине в самочувствие за изключителност, отменяне на разликите, неприемане на други идентичности и даже национализъм.
Забележете, като приказваме за промени в Конституцията, точно верността към тъкмо тези всемирен полезности, към свободата, е водещ претекст на народните представители от 7 Велико национално заседание и това е записано в преамбюла на Конституцията.
За болшинството българи националният празник е събитие. Неговата първа характерност е да сплотява. Празникът е съ-битие, т.е. общо съществуване и неговото честване ни разрешава да препотвърдим общата ни принадлежност. Това е празник на нашата еднаквост.
И по тази причина е значимо какъв белег на националната еднаквост се акцентира посредством празника.
Във фокуса на концепцията за 24 май е извеждането на образованието, културата и просветата като водещи характерности на българската еднаквост. Те се слагат като стратегически национални цели. И в този смисъл не можем да пренебрегнем позитивния дух и капацитета на това предложение.
В същото време обаче, 24 май е национален празник и превръщането му в народен неизбежно би го политизирало. Вече се чуват разнообразни гласове. След предлагането за регистриране на датата 24 май в Конституцията като народен празник видяхте, че от опозицията незабавно реагираха. Против концепцията се оповестиха от Българска социалистическа партия, от „ Възраждане “. Слави Трифонов, водачът на „ ИТН “, също се изрече против това.
За мен персонално 24 май е безспорна дата. Това е най-българският празник, без подозрение. Но слагането на този въпрос сега отклонява публичното внимание и сила от дълго чаканите конституционни промени за промяна в правосъдната власт и за ограничение на властта на основния прокурор.
Промени, които целят повече правдивост за българските жители и които бяха по този начин дълго чакани. Затова, сега, слагането и извеждането на публичния спор в посока на националния празник ни отклонява от дневния ред и от упованията на обществото.
Има решителност от страна на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи да създадат тези конституционни промени. Но върви спор за мандатността на кметовете. ГЕРБ И Движение за права и свободи се оповестиха срещу налагане на ограничавания на мандатите на кметовете.
Нормално е предлагането за мандатност на общинските кметове да направи политическите сили мощно реактивни по въпроса. Особено тези политически сили, които към този момент имат положителни позиции в локалната власт. Вие чухте и обвиняванията от страна на Българска социалистическа партия, че по този метод новите политически субекти надали не се стремят да завоюват служебна победа.
Ние занапред ще станем очевидци на бурни диспути по въпроса и поради актуалността на тематиката поради идните локални избори, през есента.
Каква е вашата прогноза за локалните избори? На процедура ръководещите в държавното управление от ПП-ДБ и ГЕРБ ще станат съществени съперници при изборите за кметове. Какви са настройките на гласоподавателите?
Това са двете политически сили, които на последния парламентарен избор, на 2 април, имаха водещи позиции. Нормално е да са в конкуренция, доколкото в огромните общини, към градовете с население над 100 000 души, локалните избори значително повтарят логиката, която ние виждаме и на парламентарните. Там партиите са главните играчи. В страната има осем такива общини.
Когато приказваме за локалния избор, несъмнено, има и доста мощни районни ползи. Имаме региони, в които Движение за права и свободи е обичайно най-влиятелната политическа групировка.
Но, забележете, в дребните общини въздействието на партиите отслабва, за сметка на това се ускорява въздействието на разнообразни локални обединения, на бизнес структури. В дребните общини постоянно главен състезател е заварената локална власт, локалната администрация. Публична загадка е, че в дребните общини, изключително в стопански изостаналите, локалната власт се явява и главен шеф, главен снабдител на богатства и на услуги.
И хората са в обстановка на мощна взаимозависимост от локалната власт, да вземем за пример през зимата разчитат на локалната власт за дърва за отопление, за разнообразни типове обществена помощ.
Трябва да подчертая, че правейки проучвания по места, виждаме, че в доста общини, и то в немалки общини, се връщаме към проблемите на оцеляването. Вместо на дневен ред да са проблемите на развиването.
Имаше един интервал, в който в общини от вида на Благоевград се поставяха на дневен ред проблемите на развиването. Преди 2019 година хората там се вълнуваха от построяването на стопански зони, от въвеждането на електронни услуги за жителите. В момента, в проучванията ни, виждаме по какъв начин тези общини се връщат към проблемите свързани с оцеляването.
В случая, в Благоевград се връщат към казуса с бездомните кучета. Неща, които ние социолозите мислехме, че от дълго време сме не запомнили и повече няма да забележим в България.
Наблюдаваме и извънредно тревожни признаци за обедняване. Когато задаваме въпроса – „ Как оценявате своя витален стандарт? “, все по-често срещаме хора, които ни споделят – изпитвам огромни стопански компликации, пребивавам с огромни ограничения, макар че работя над 12 часа дневно. Ситуацията в огромна част от българските общини буди съществени опасения и безпокойствие.
Това се случва на фона на дългата поредност от предварителни избори, в които изборната интензивност непрекъснато понижава. На процедура, на локални избори ние социолозите сме привикнали да виждаме една по-висока изборна интензивност, само че понастоящем не знаем отчуждението и разочарованието, което записваме по места, какъв израз ще откри.
Защото спадащата изборна интензивност е явен белег за отчаяние от политическия хайлайф. Това е знак за отчуждение от политиката и на този декор е извънредно значимо освен какъв брой, само че и кои хора ще отидат до урните. Дали тези хора ще бъдат разтревожени за бъдещето на своя град или село, или дори – дали ще бъдат гневни.
Има политически партии, които доста сполучливо сърфират на вълната на антисистемния радикализъм и такива обединения могат да се трансфорат във любимец за тези хора, които са гневни на партиите и на управническия хайлайф.
Така че би трябвало да обърнем изключително внимание на партиите, които желаят да трансформират политическия модел от последните десетилетия, каквито поръчки дадоха новите обединения. Те не би трябвало да си показват успеха на локалните избори като триумф в столицата и в огромните общини.
Защото техните съперници са мощни най-много поради въздействието и контрола, който имат в по-малките общини. Решаващо е в тези дребни общини хората да се освободят от зависимостите.
Как ще коментирате изборите в столицата, където към този момент са оповестени две кандидатури – на Васил Терзиев и на проф. Вили Лилков. Рано ли е за прогнози?
Очакванията са, че в някаква степен това ще разцепи вота на десните в столицата. Но следва да забележим.
Проф. Лилков одобри номинацията скоро – на 16 юли. Тепърва социологическите сондажи ще покажа какъв е делът на хората, които ще застанат зад едната и зад другата кандидатура.
Пред претендента на „ Продължаваме промяната– Демократична България “ и „ Спаси София “ – Васил Терзиев стои като първостепенна задача, преди да търси разширение на своето въздействие към периферията, да се опита да консолидира общността, която стои зад кандидатурата му.
Ценностно разнообразни кохорти симпатизират на Терзиев и на Лилков. Едните приказват за хрумвания и за резултати, а другите – за правила и за морал. Това са два свята. От позиция на гласоподавателя, от огромно значение е кои от избиращите имат вероятността да трансформират себе си и света към себе си.
Разговаря: Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ